Омайно биле >        Посветено на Белчо Иванов>И тоя

Омайно биле  >         Посветено на Белчо Иванов> И тоя дълъг път до Враца, 
мълчанието на скалите, 
върхът - дом безконечен на орлите, 
где никой в никакъв случай не каца. > Ти сподели: " Мама си отива... "
" Ще я спасим... " - допълних малко. 
А след това: " Жал ми е за баща - 
без нея той е пръст без равнища ". > Пропука камък. Писна пиле. 
Като змия шосето кривна. 
Ний търсехме омайно биле, 
с вяра в тайната му дивна. > Далече Згориград се мерна. 
Илаче бай Драгой забърка.
От вино и синовна мъка 
бе тази мътеница черна. > И ти я взе. Но толкова тежко
ми стана, щом разбрах, че двама 
не имаме вяра в това човешко
величие на име - мама...> Аз мислех - майките рождени 
сбогуват ли се с нас красиви - 
мълчат в гибелта успокоени, 
че синовете им са живи. > Добре, само че кой ще ни избавя
от рак, от зложелател или приятел... 
Една вярата остава, 
омайна в тъгата на лек. >